Грация, интеграция и дезинтеграция

За правната реформа

Помирение и съзидание

Промени света 2021 – предварителни резултати

 

От първия ден след обявяването на националния конкурс Промени света до крайния срок, 31 октомври 2021 постоянно се явяваха участници, но голямата изненада беше последният час, когато наведнъж се явиха почти толкова нови участници, колкото до тогава през изминалите четири месеца общо.

Радва ни и ни задължава този огромен успех: общо 56 участника изпратиха 93 материала, отговарящи на изискванията.

Ето имената на участниците (в скобите броя на изпратените материали, ако той не е един).

 

Айшен Ердинч Мустафа (3)

Албена Петрова  

Антон Тодоров (2)

Атила Мехмед  

Божидара Михалева  

Бюлен Абдишкова  

Бюлент  Мехмед Ибрахим  

Велислав Ивайлов Василев  

Веселин Веселинов  

Вихра Бояджиева (2)

Вяра Аврамова  

Галена Върбева  

Галин Пламенов Николов (7)

Галина Иванова  

Георги Атанасов  

Гергана Карамоллова  

Гергана Славова  

Дарина Иванова Мартева (3)

Дарина Цветкова (2)

Дария Георгиева

Денис Адем Исмаил (5)

Десислава Влакнова  

Джейда Гюрсел Ахмед (2)

Дилара Гюнери Фикрет (2)

Диляна Стаматова Кирова  

Димана Димитрова  

Ева Стоянова Стоянова (2)

Зефира Стоянова  

Златина Садразанова  

Златка Георгиева  

Ива Цветанова  

Иван Георгиев  

Ивет Чавдарова Евдокимова  

Илия Левков  

Йорданка Радева  

Калин Баев  

Карамфила Йончева Симеонова  

Красимир Бачков  

Кристина Палазова  

Лъчезар Атанасов Йорданов  

Мария Гюзелева  

Мария Станкова  

Никол Иваилова Иванова (6)

Николина Барбутева  

Румяна Вангелова  

Светла Стефанова Дамяновска  

Селин Гюнери Фикрет (6)

Селин Хюсеинова Салиева  

Симеон Минчев Ангелов  

Синем Хюсмен Исмаил (2)

Стоян Радославов Иванов  

Татяна Савова Йотова  

Теодор Елков Тодоров (2)

Теодор Марио Гергов  

Тодор Методиев Чевгарски (2)

Яна Стоянова (5)

 

Условията на конкурса изискваха кратки материали, но и така е явно, че оценяването на 92 материала (разкази, стихове, есета) ще изисква време. Целта ни е да издадем колкото се може по-скоро сборник с материалите. Надяваме се, че още през декември ще можем да съобщим конкретна дата и междувременно да започнем публикуването на материалите по различните електронни канали на организаторите. Следете новините тук на този бог.

 

* * *

 

Продължаваме - приказката на Смирненски

Конституционна реформа

Клането в Париж на 17 октомври 1961

 

Едно от най-трагичните, най-ужасяващите събития в Европа след края на Втората световна война е клането, което френската полиция устрои в Париж на 17 октомври 1961.

Не си и чувал за това? Не е случайно. Живеем на дълбокото дъно на океан от лъжи.

Ето накратко историята и обстоятелствата, които трябва да се знаят. Алжирският народ от години се бори за свобода и независимост, срещу френските колонизатори. Борбата е все по-ожесточена, защото Франция, родината на Декларацията за правата на човека смята, че декларациите са достатъчни. Алжирците обаче не се отказват от желанието си да видят правата си признати в действителност. И това вече прераства в истинска война. Накрая Де Гол се вижда принуден да се примери със загубата на последната си голяма колония. В началото на 1961 във Франция се провежда плебисцит, на който с малко, но побеждава мнението, че на Алжир трябва да се даде свобода. Но френското общество си остава разделено по въпроса, и най-вече реакционните и националистически сили безкомпромисно се борят за запазването на „френски“ Алжир. Дори и няколко атентата има срещу Де Гол, но най-вече срещу алжирските организации.

Алжир е отдавна френска колония и така е естествено, че много алжирци се заселват във франция, въпреки че там най-често са смятани за второстепенни граждани, лишени от много права, главно използвани за евтина работна ръка. Прииждането на алжирци през годините на войната в Алжир разбираемо се усилва и около Париж и други големи градове изникват прословутите мизерни „бидонвил“ гета.

В такива гета около Париж в 1961 вече живеят 200-300 хиляди алжирци със семействата си. Социалните, политическите и културните конфликти непрекъснато нарастват, но вместо положителни мерки, властите действат със сила и провокират. Връх на това е въвеждането на полицейски час (от 8 и половина вечерта) в началото на октомври.

Местните организации на алжирците решават да организират мирна протестна манифестация на 17 октомври. Потоците на хората тръгват от всички гета. Между тях жени с малки деца на ръка. Потоците се насочват към площад Конкорд в центъра на града.

Реакцията на властите е бърза и жестока. Плъзват фалшиви информации, че манифестиращи са стреляли и убили полицаи и озверените служители на реда нападат със специални палки и огнестрелно оръжие. Палките нанасят най-често смъртен удар.

Според официалните данни загиват 38 мирни невъоръжени манифестанти, но проучванията на историците през последните години потвърждават спомените на участниците, които говорят за повече от 200 жертви, голяма част от които полицаите хвърлят в Сена.

Медиите във Франция и в другите западни демокрации 60 години мълчат за това клане, но през изминалите години настъпва една бавна промяна. Време е да си извадим поуките от всичко това.

* * *