Едно от най-трагичните,
най-ужасяващите събития в Европа след края на Втората световна война е клането,
което френската полиция устрои в Париж на 17 октомври 1961.
Не си и чувал за това? Не е случайно. Живеем на
дълбокото дъно на океан от лъжи.
Ето накратко историята и обстоятелствата, които трябва
да се знаят. Алжирският народ от години се бори за свобода и независимост,
срещу френските колонизатори. Борбата е все по-ожесточена, защото Франция,
родината на Декларацията за правата на човека смята, че декларациите са
достатъчни. Алжирците обаче не се отказват от желанието си да видят правата си
признати в действителност. И това вече прераства в истинска война. Накрая Де
Гол се вижда принуден да се примери със загубата на последната си голяма
колония. В началото на 1961 във Франция се провежда плебисцит, на който с
малко, но побеждава мнението, че на Алжир трябва да се даде свобода. Но
френското общество си остава разделено по въпроса, и най-вече реакционните и
националистически сили безкомпромисно се борят за запазването на „френски“ Алжир.
Дори и няколко атентата има срещу Де Гол, но най-вече срещу алжирските
организации.
Алжир е отдавна френска колония и така е естествено,
че много алжирци се заселват във франция, въпреки че там най-често са смятани
за второстепенни граждани, лишени от много права, главно използвани за евтина работна
ръка. Прииждането на алжирци през годините на войната в Алжир разбираемо се
усилва и около Париж и други големи градове изникват прословутите мизерни „бидонвил“
гета.
В такива гета около Париж в 1961 вече живеят 200-300
хиляди алжирци със семействата си. Социалните, политическите и културните
конфликти непрекъснато нарастват, но вместо положителни мерки, властите
действат със сила и провокират. Връх на това е въвеждането на полицейски час
(от 8 и половина вечерта) в началото на октомври.
Местните организации на алжирците решават да
организират мирна протестна манифестация на 17 октомври. Потоците на хората
тръгват от всички гета. Между тях жени с малки деца на ръка. Потоците се
насочват към площад Конкорд в центъра на града.
Реакцията на властите е бърза и жестока. Плъзват
фалшиви информации, че манифестиращи са стреляли и убили полицаи и озверените
служители на реда нападат със специални палки и огнестрелно оръжие. Палките
нанасят най-често смъртен удар.
Според официалните данни загиват 38 мирни невъоръжени
манифестанти, но проучванията на историците през последните години потвърждават
спомените на участниците, които говорят за повече от 200 жертви, голяма част от
които полицаите хвърлят в Сена.
Медиите във Франция и в другите западни демокрации 60 години мълчат за това клане, но през изминалите години настъпва една бавна промяна. Време е да си извадим поуките от всичко това.
* * *
