Конкурс Промени света 2021
Румяна Вангелова
Омайница в бяло
През далечната 1989 година бях млада учителка и ме
изпратиха на обучение, да наблюдавам открита практика в Детска градина „Моряче“
гр. Бургас. Когато пристигнах в двора на градината дърветата на площадките бяха
току-що засадени и тънки като моливчета. С още 20 учители трябваше да
наблюдаваме занятие по физическо в 4-та група при другарката Иванка Магриотова.
Бях си подготвила тетрадка и химикал за записки, защото ни предупредиха, че
детската градина е елитна и се провеждат интересни занимания с децата.
Групата се появи с бягане в
колона по един, а най-отпред бягаше едно красиво момиче с мила усмивка. Бях
като хипнотизирана още в началото от естествеността, с която учителката
поздрави гостите, строи децата, обяви темата и ги мотивира за участие в игри и
упражнения. Записах само името и с интерес наблюдавах начина на организация на
занятието. Това което видях надмина и най-добрите ми очаквания за
професионализъм и коренно промени отношението ми към професията учител. В
института ни обучаваха, че учителят трябва да има много добра предварителна
подготовка, да използва точна терминология и да дава кратки указания. Изисква
се опит и голям професионализъм да се постигнат над 60% моторна плътност от
времетраенето. Децата в продължение на цялото занятие не престанаха да се
движат и играят. Още в подготвителната част забравих да водя записки и се
наслаждавах на няколко неща, с които ме грабна Магриотова.
Първо, начина по който
изглеждаше тя. От нея струеше красота, вкус, стил, благородство, култура, интелект,
знание и професионализъм. Беше облечена стилно в бял анцуг, нов модел и кройка,
който блестеше на места под ярките лъчи на слънцето. Тя изглеждаше като манекен,
рекламираш спортна марка анцузи. В съчетание с красивата усмивка, блестящите
умни очи, точния прецизен език, всички присъстващи е почувствахме като на друга
планета. Не останаха незабелязани стройната, бразилска фигура и пусната й дълга
до кръста черна коса.
Второ, лекотата и
удоволствието, с които тя преминава заедно с децата през всички части на
занятието. Като по учебник й се получиха нещата.
Трето, омаята, която струеше
от нея. Срещала съм и друг път хора, които владеят до съвършенство
майсторството на общуването. Тя не говореше, а чуруликаше. Думите й бяха
разбираеми за всички - те въздействаха на деца и възрастни. Присъстващите бяхме
впечатлени. Тогава разбрах, че за да проведе по този начин занятието учителят
обича своята професия и тя му доставя удоволствие. За мен наблюдаваното бе
съвършенството, към което започнах да се стремя през целия си професионален
живот и промени отношението ми към себе си като учител.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар