Колко време имаме

 

Капитанът – Може ли да бъде спасено човечеството?

Майсторът – Няма да е лесно, но може.

Докторка – Колко време имаме за да го спасим?

Майсторът – Три години.

Капитанът – Ще ни стигнат ли три години за да направим това, което не успяхме от десетилетия?

Професорка – Дано стигат поне за това, след три години да можем да кажем, че имаме още три.

Майсторът – Това смятам за най-вероятно още доста време: да се препъваме по ръба на пропастта, но щом не сме паднали вече, щом не е започнала атомната война, надеждата е жива. Ако се подхлъзнем и паднем в пропастта, три години ще ни трябва за пълното изчезване на Земята.

Капитанът – А чудото на спасението колко време иска?

Майсторът – Не малко. Но чудото на спасението не времето ще го донесе, а това, ако разумът стане парва сила. Не оръжията. Не парите. А разумът

Докторка – Оптимистичен вариант: три хилядолетия…

Професорка – Прекалено оптимистично… Но ако изкуствената интелигенция превземе властта, може да стане и по-рано.

Капитанът – Не очаквай такъв щастлив край, ако изуствената интелигенция се роди под опекунството на капитала

Майсторът – Има нещо вярно в това. Съдбоносно състезание: кой ще стане новата първа сила? Оръжието, парите, изкуствената интелигенция или разумът.

Професорка – Опасявам се, че на този въпрос няма написан отговор.

Майсторът – Няма. на този въпрос ние трябва да дадем отговор, но не с думи, а с победа в съревнованието.

 

* * *