Keep safe distance

 

Промени света – Омайница в бяло

  

Конкурс Промени света 2021

   

 

Румяна Вангелова

 

Омайница в бяло

През далечната 1989 година бях млада учителка и ме изпратиха на обучение, да наблюдавам открита практика в Детска градина „Моряче“ гр. Бургас. Когато пристигнах в двора на градината дърветата на площадките бяха току-що засадени и тънки като моливчета. С още 20 учители трябваше да наблюдаваме занятие по физическо в 4-та група при другарката Иванка Магриотова. Бях си подготвила тетрадка и химикал за записки, защото ни предупредиха, че детската градина е елитна и се провеждат интересни занимания с децата.

Групата се появи с бягане в колона по един, а най-отпред бягаше едно красиво момиче с мила усмивка. Бях като хипнотизирана още в началото от естествеността, с която учителката поздрави гостите, строи децата, обяви темата и ги мотивира за участие в игри и упражнения. Записах само името и с интерес наблюдавах начина на организация на занятието. Това което видях надмина и най-добрите ми очаквания за професионализъм и коренно промени отношението ми към професията учител. В института ни обучаваха, че учителят трябва да има много добра предварителна подготовка, да използва точна терминология и да дава кратки указания. Изисква се опит и голям професионализъм да се постигнат над 60% моторна плътност от времетраенето. Децата в продължение на цялото занятие не престанаха да се движат и играят. Още в подготвителната част забравих да водя записки и се наслаждавах на няколко неща, с които ме грабна Магриотова.

Първо, начина по който изглеждаше тя. От нея струеше красота, вкус, стил, благородство, култура, интелект, знание и професионализъм. Беше облечена стилно в бял анцуг, нов модел и кройка, който блестеше на места под ярките лъчи на слънцето. Тя изглеждаше като манекен, рекламираш спортна марка анцузи. В съчетание с красивата усмивка, блестящите умни очи, точния прецизен език, всички присъстващи е почувствахме като на друга планета. Не останаха незабелязани стройната, бразилска фигура и пусната й дълга до кръста черна коса.

Второ, лекотата и удоволствието, с които тя преминава заедно с децата през всички части на занятието. Като по учебник й се получиха нещата.

Трето, омаята, която струеше от нея. Срещала съм и друг път хора, които владеят до съвършенство майсторството на общуването. Тя не говореше, а чуруликаше. Думите й бяха разбираеми за всички - те въздействаха на деца и възрастни. Присъстващите бяхме впечатлени. Тогава разбрах, че за да проведе по този начин занятието учителят обича своята професия и тя му доставя удоволствие. За мен наблюдаваното бе съвършенството, към което започнах да се стремя през целия си професионален живот и промени отношението ми към себе си като учител.

 

* * *

 

Промени света – Пътят към промяната

   

Конкурс Промени света 2021

 

 

Дария Георгиева

 

Пътят към промяната

 

Шум от чупене на керемиди събуди предградието на спящия град. Както всички се досещаха, това бе Стан, заедно с приятелите му. Той бе средновисок, с руса коса и небесносини очи, които бяха пълни с кошмарно много злоба и презрение. Никой не смееше да му направи забележка, защото баща му работеше в кметството.

Отвори се прозорец и една възрастна женица се провикна:

- Стан, спрете се вече! Събудихте целия квартал.

- Ей, бабо! – изкрещя Стан – Я се скрий! Как ще ми говориш така?!  Върви си плети терлиците, иначе ще кажа на тате и другия месец изобщо няма да имаш пенсия!

Жената ги погледна мъчно и бавно затвори прозореца.

Няколко часа по-късно, Стан и приятелите му вървяха към училище, а от другата страна на улицата бавно се приближаваше едно момче. То бе особено красиво за годините си. Имаше канеленокафяви очи, които с особена дързост въздействаха положително на всеки минувач. Косата му, също кафява, бе прилежно подстригана, а веждите - като изрисувани. Клетото дете обаче бе имало лошия късмет да се роди с проблем – накуцваше с единия крак и затова му се налагаше да използва патерици. Това не го спираше да носи раницата си, и както останалите, да ходи на училише.

- Ееей, куция! – извика Стан.

- Къде си тръгнал с тия джаджи? – допълниха приятелите му.

- Аз... амиии, отивам на училище. – заеквайки продума притесненото момче.

- На ууучилище ли? О, да! И ние отиваме натам, но ти не знаеш една малка подробност. – заяви многозначно Стан.

- К-каква?

- Учениците ходят на училище с раници! – отсече грубо момчето, дръпна раницата му и я хвърли в храстите.

- Ооо, но защооо?! – изхлипа момчето.

- Къде ти е раницата, а? И как ще ходиш на училище без нея? Глупак! – извика Стан, блъсна го и заедно с приятелите му тръгнаха.

      Училищен звън съпроводи учениците до класните им стаи. С десет минути закъснение се появи и куцото момче, успяло да събере сили и учебниците си, паднали из храсталака.

- Добро утро! Много съжалявам, че закъснях!

- Да не беше идвал изобщо! – изруга Стан от последния чин.

Учителката го сряза със заплашителен поглед и отвърна на поздрава:

- Добро утро! Ти трябва да си новия ученик, нали? Ела отпред, за да се представиш!

Момчето застана на подиума обнадеждено.

- Името ми е Милан.

- Хахахахх! Милан?! – насмешливо възкликна Стан. -Още едно мамино синче в класа! - О, милият Милан! – иронично се развикаха останалите.

- Спрете! – извика учителката. – Милан, къде си учил досега?

- В село Кърнаре, госпожо.

- Ооо, селяндурче даже! – не спираше да му се подиграва класът.

- Тишина! Хайде да започваме с урока!

      След няколко мъчителни часа, заобиколен от толкова враждебни хора, Милан се прибра вкъщи. Семейството му не бе богато- бяха се преместили в града, за да си намерят по-доходна работа.

- Как си, миличък? – продума майка му. – Как беше първият ден в училище?

- Добре беше, мамо. Не се безпокой! – излъга благородно той.

Милан се затвори в стаята си и извади една стара тетрадка. Прегъна няколко пъти хартията и си направи чуден самолет! Хвърли го през прозореца и в мислите му се появи магична картина – един ден той можеше да управлява самолет! Прегъна втори лист и направи друг самолет, с различна форма. Пусна го през прозореца и всички проблеми, които бе имал през деня, всички тревоги... отлетяха! Недъгът му не му пречеше да мечтае!

По улицата в този момент минаха Стан и приятелите му. Видяха самолетчетата, но бяха прекалено изморени от дългия ден в училище, за да му се подиграват.

      За щастие на Милан, следващият ден бе почивен. Майка му го бе пратила до магазина, за да купи бисквити. Тя щеше да направи любимата му торта! Момчето вървеше щастливо по улицата и поздравяваше минаващите хора, бабите на пейките...

В този момент то зърна Стан, който подскачаше по стария въжен мост. Беше със слушалки и явно си беше пуснал една от неговите „диващини“ на телефона. Милан беше предупреден, че едно от въжетата бе почти скъсано и затова веднага започна да вика:

- Стаааан…. въжетата! Ще се скъсат! Стааааан!

Той обаче продължаваше да се клати и то още по-агресивно и не чуваше предупрежденията на Милан.

Изведнъж едно от въжетата се скъса и той полетя надолу в реката, държейки се за него. Водата яростно се опитваше да го повали, а той крещеше с всички сили:

- Поомоощ! Моля ви, помогнете ми!

Милан се огледа. Наоколо нямаше никой! Видя едно дърво и реши да пробва да отчупи пръчка, с която да му помогне. Започна да се бори с клоните. Той бе решен да спаси давещото се момче. За нещастие не успя да счупи клона, а и нямаше време да мисли много! Смъкна патерицата (оная „джаджа“, за която беше подиграван), подаде я на Стан, като се наведе колкото се може повече. Той успя да я хване и с общи усилия успя да се довлече до брега. Дробовете му се бяха напълнили с вода и той се мъчеше да си поеме дъх.

Миг по-късно същата възрастна жена, чиито керемиди бе счупил, ги бе видяла и се притече на помощ. Събраха се останалите от улицата и повикаха баща му.

      Милан си бе тръгнал, защото майка му го чакаше. Беше станало късно, но той седеше отново до прозореца.

Тази вечер небето бе особено красиво – изпълнено с безброй звезди и голямата жълта Луна... Една единствена мисъл витаеше из съзнанието на Милан: „Дали Стан е добре?“ Ненадейно през прозореца долетя едно хартиено самолетче. „Благодаря! “ – гласеше то.

Милан се усмихна. Тази дума за него означаваше много.

      От този ден нататък нищо не беше същото. Стан не беше същият. Той се промени след станалото. Беше видял доброто в очите на едно куцо момче и реши да следва примера му. Именно то му показа пътя към промяната.

Надявам се, че и вие разбрахте! Опитах се чрез словото да ви кажа, че за да променим света, първо трябва да започнем от себе си.  Със своето поведение да даваме пример на хората около нас и да им показваме, че има и по-добър начин да живеем и да общуваме помежду си като бъдем толерантни и съпричастни. Това ни прави хора!

 

* * *

 

Валентин Вацев: На 17.12.2021 г. настъпи геополитическото глобално събит...

Тази събота и неделя: Янис Варуфакис: Изчакайте с Еврозоната, докато евр...

Промени света - Птичи полет в бъдещето

 

Конкурс Промени света 2021

 

Божидара Михалева

 

Птичи полет в бъдещето

 

  Разказвали са ми толкова много истории за света, такъв какъвто е бил преди. Винаги слушах и не вярвах. Ами още е така. В момента отново летя и наблюдавам всичко около мен. Не мога да си представя това, за което толкова са ми говорили. Някак ми се струва нереално.

Вятърът днес не е много силен, но все пак е трудно за една, скоро научила се птица да лети, да се бори с теченията. Честно казано ми харесва пернатият живот. Усещаш свобода, която не знам дали онези същества, които не могат да летят, а вместо това вървят само на два крака усещат. Странни са ми, но са добри. Наистина са добри, въпреки че дядо ми твърди друго.

 Хладният бриз става малко по-силен. Усещам го по цялото си телце, но продължавам да летя.

 Може би минава вече час, но има толкова много места, които искам да видя. Сменям посоката. Летя директно надолу. Зелените петна, които виждам от високо започват да стават точици и то все по-ясни. Гори! Доближавам се достатъчно и кацам на едно младо клонче, което се разклаща. Гледам всичко около мен. Огромен свят. Твърде голям за едно малко птиче като мен. Предците ми разказвали как преди много години нищо не е изглеждало така. Дърветата са се сечели масово и може би краят е щял да дойде, но тогава светът се обединил в обща кауза. Започнало огромното залесяване на празните райони. А силните държави дори помогнали на по-бедните със средства. Не звучи ли наистина толкова хубаво. Като едно голямо семейство. Например ние птиците винаги си помагаме и работим в екип. И както казва дядо , , След милион години пак ще е така! “. Доколкото са ми разказвали, когато са засадили зелените гори, за броени седмици въздухът на планетата ни се е подобрил. Аз не мога да си представя различен въздух от този в момента, но баба ми е казвала, че дори е било трудно за нас птиците да летим. Много от моите роднини са загинали, заради хората и това, което са правели.

 Обаче моето пътешествие трябва да продължи. Разпервам крилете си и попитам отново нагоре към белите пухкави облаци. Когато ние птиците летим, сякаш се сливаме с всичко около нас.

 Летя от около два часа, но искам да го видя. Другите птици го наричат , , безкрайността“, но аз мисля, че безкраят не съществува.

 Соленият бриз настоятелно се блъска в мен. Време е за моята почивка. Поглеждам надолу, но вместо цялата онази зеленина, която зърнах последно, аз виждам само и единствено... Синьо. Синьо и още синьо. Бяха прави. Наистина сякаш това е безкраят. Бавно се спускам към водата. Късите ми крачка докосват нежно студената вода. Толкова е чиста. Виждам плуващите рибки и прозрачните медузи. Зелени водорасли зеленеят дълбоко на дъното. Доколкото знам и синята , , безкрайност“ преди не е била такава. Имало е толкова много боклук. , , Безкрайността“ е била изпълнена с пластмаса. Морските видове са започнали да умират, а много от птиците също. Всичко звучи толкова трагично. Пред мен стои един коренно различен свят. Знам че тогава на двукраките същества им се е наложило да се откажат от много пластмасови продукти и да ги заменят с нещо рециклируемо. А това е довело до по-малко търсене. Следователно предлагането на пластмаса се е свело до минимум. Явно благодарение на това малко решение в момента синята , , безкрайност“ е толкова чиста. Дядо също ми е казвал, че все още по дъното могат да се срещнат сламки, бутилки и опаковки, но без болезнени следи нямало успех. Хората са си взели урок и това са само и единствено напомняния, за това какво ще стане, ако отново повторят старите грешки.

 Впрягам последните си сили, с надеждата да стигна отново до суша. Крилата ми са твърде изморени. Никога досега не съм летял толкова много. Има само още едно нещо което искам да видя.

 Слънцето бавно започва да се спуска към линията на хоризонта. Точно в правилния момент. Пред мен отново се появяват познатите низини. Няма толкова дървета като в горите, но вместо тях няма как да не забележа всички животни. Свободно разхождащи се кравички, коне, та дори виждам и една овца. Малкото ми птиче сърчице се пълни с огромно неописуемо щастие. Радост, която досега не ме беше обземала. Чувствам, че работата ми вече е завършена. Открих и животните и се уверих, че хората наистина са се загрижили за тяхното здраве и свобода. Толкова по-хубаво е да гледаш свободни животни, отколкото такива в клетки, живеещи живот, който винаги приключва... С убийството им. Дори са намалили консумацията на животинско месо и са се погрижили за изчезването на бракониерите. Дядо ми е разказвал, че ако това масово избиване на животни е продължавало, то много видове в момента нямаше да съществуват. Двукраките същества са разбрали, че могат да водят нормален и пълноценен живот без да зависят толкова много от животните. Те могат и без тяхната кожа, и дори без тяхното месо. Със сигурност не казвам, че напълно са спрели да бъдат зависими от нас, но аз виждам тези първи техни крачки и ги оценявам.

 Умората ме побеждава. Спускам се към равните низини и се доближавам до една от кафявите крави. За едно малко птиче като мен тя е огромна. Има два рога. Кацам на единия и най-накрая усещам облекчение. Не само от умората. А и от всичко, което ме заобикаля. Двукраките са започнали да работят в отбор. Не срещу нашия малък голям свят, а с и за него. Това е всичко, което може да иска едно малко незначително птиче.

 

* * *

 

Победа и траур